Никое създание в природата не е способно да мрази себе си. С едно изключение – човекът. Това наше качество е едно от най-странните и тъжни явления в психологическия живот. Склонността ни към себе-омраза, не само не ни позволява да живеем пълноценно и щастливо, но и създава непреодолими пречки в комуникацията ни с останалите. Невъзможно е някой да ни обича, докато сме убедени в собствения си лош характер или труден нрав; няма как да допуснем близостта на някой, защото убеждението ни, че не си заслужаваме, ще ни кара да виждаме всяка проява на нежност и привързаност като измама или ласкателство за лична изгода. Оказва се, че най-важното, за да установим стабилни и удовлетворяващи отношения с другите, е всъщност отношението ни към нас самите. Без нужната доза любов към себе си сме обречени да отблъскваме всички опити за близост, колкото и завършен и подходящ да е отсрещния човек. Несъзнателно ще се стремим да разочароваме и нараняваме дръзналите да ни пожелаят, докато в крайна сметка ги убедим, че не си заслужаваме, и че онова, което вярваме за себе си е много по-вероятно, отколкото по-позитивната и дори обаятелна представа на отсрещният човек.

Привидно ще осъзнаваме, че въпросният човек проявява дълбока и искрена обич, но в тъмните кътчета на душите си ще сме сигурни, че това е или грешка, или заблуда. Ще ни се иска да се отдръпнем, да го отблъснем и с упоритостта на убеждението си, че не сме достойни за такива чувства, ще настояваме да ни намразят. Така, в крайна сметка, ще успеем да постигнем онова, което психиката ни така жадува, а именно да се само-убеди, че, както сме и предполагали, не сме достойни да бъдем обичани. Няма да си дадем сметка, обаче, че сами сме предизвикали въпросната ситуация и, в крайна сметка, отдръпването на отсрещният човек.

Ако сме в себе-мразещия край на спектъра, то ситуацията е още по-тежка. На този етап любовта за нас е или невъзможна, или токсична. Така ако не успеем да прогоним човекът, дръзнал да ни хареса, то навлизаме в едни отношения, в които ще се стремим постоянно да го тормозим, с единствената цел да ни доказва всеки ден, че сме достойни да бъдем обичани, въпреки лошотията си. Това, макар да изглежда като някакво решение, не помага по никакъв начин на нашето оздравяване, а и обрича един друг човек (явно тормозен от свои психологически проблеми) да страда и да се лиши от пълноценната обич, на някой способен да му я предложи.