Тези промени в ценностите ни и характера дори не са разделени от месеци или години, а понякога едва от часове и минути. Бодрото ни аз от сутринта е готово да се справи с всички предизвикателства. Мисълта ни е ясна, действията – точни, с лекота успяваме да спазим всичките си обещания, уговорки и ангажименти. Следобедното ни аз обаче, изморено от целия ден, понякога изнервено или недояло, е много по-лабилно и като нищо можем да се развикаме на някого, без да го е заслужил, да нахокаме детето без причина, въпреки че на думи бихме се възмутили на някого, който така безпринципно напада другиго. Предвид умората ни сме способни дори да прибегнем и към емоционални манипулации само за да не се наложи да мием чинии или да разходим кучето. Така погледнати отстрани, ние се оказваме едно противоречие, а убеждението ни, че вече сме разбрали как се живее, се оказва заблуда.

Ние сме неизбежен резултат от настроенията и емоциите си, които често прикриваме зад интелигентното звучене на убеждения и гледни точки. Категоричното обявяване, че сме определен тип човек, който има твърди убеждения по определени теми, крие риска от абсурд, защото само едно запознанство с правилния човек или само една определена житейска ситуация могат да ни променят почти из основи. Така масажирането на егото ни, че сме намерили достатъчно умно звучащи думи и сложни теории, за да влизаме в словесни битки с останалите, може да ни попречи да приемем факта, че сме обречени да се променяме. 

Всеки, който се припознае в изложеното до тук, би изпитал дразнение и би потърсил нови думи, с които да обори тази налагаща промяна теза. Колкото и добри да са аргументите обаче, дълбоко в себе си всеки знае за противоречията от ежедневието си, които удобно премълчава. Те сами по себе си не са нищо лошо, но вместо да се крием зад егото си, е време да развием в себе си една по-мека и допускаща реторика. Да си позволим допускането, че макар днес да сме убедени в едно, то живота е много по-голям от нас и не знаем с какво ще ни сблъсква след година, след месец или дори след няколко часа.

Ние хората сме изплетени от противоречия, настроения и емоции. Затова е важно да приемем тази своя флуидна природа и с възхита и емпатия да допускаме, че може би днес не сме онези, които сме били вчера. Да гледаме на чуждите мнения като повод за обогатяване и запознанство с чужда опитност, която не сме преживели. Така ще си позволим да приемем останалите с техните различни и понякога противоположни на нас убеждения, а на себе си ще позволим да сме по-свободни от собственото си его.