Има трагедии, които могат да ни поставят на колене, да обърнат живота ни на 180 градуса и да ни отнемат всичко, за което сме се борили толкова усърдно. Инциденти, които за миг да променят телата ни или да ни отнемат близък човек, болести, които да разтърсят съществуването ни, финансови загуби, които да унищожат стандарта ни или интимни предателства, които да отнемат вярата ни в любовта. Такива моменти могат до такава степен да ни отчаят, че да се обърнем към пагубни пороци и дори суицидни мисли.

В човешката природа обаче се крие изумителна сила и навсякъде около себе си можем да открием примери за онези силни души, които въпреки че са изгубили всичко, някак успяват отново да се изправят на крака, по-силни от всякога. Това са героите, които въпреки страха, болката и шока, не се поддават на отчаянието, а намират онази сила в себе си, която да им помогне да изплуват на повърхността, водени от максимата, че когато изгубиш всичко можеш да направиш само едно – да започнеш отначало.

Една такава личност е видният ни художник Златю Бояджиев. Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово и завършва живопис в Художествената академия в София, след което работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Творчеството му се разделя на два периода – преди и след 1951г. През първият художникът изобразява сцени от селския бит и обхваща теми като родолюбието, връзката на човека с природата и синовата привързаност, като вплита послания за чест, морал и родов дълг. Картините му се отличават с неокласически маниер при композирането на сюжети от бита като формите са синтезирани и вниманието е насочено към отделния детайл, за да се разкрие по-пълно идейния замисъл на творбата.